Играе се от 2 отбора, най-често с по 5 играчи, на правоъгълно игрище. Всеки отбор се стреми да вкара топката (приблизително 24 сантиметра в диаметър) в коша на противника, като в същото време се стреми да попречи на другия отбор да вкара топката в неговия собствен кош. Кошовете са с диаметър 46 сантиметра и са монтирани на височина 3,05 m на табла в двата насрещни края на игрището. На определено разстояние от кошовете настилката е маркирана с линия за три точки – кошовете, отбелязани зад нея носят по три точки, а отбелязаните след нея – по две точки. При нарушение продължителността на играта спира да се отчита, а загубилият отбор получава право на един или повече изстрела, които носят по една точка при успех. Отборът с най-много точки в края на играта печели, а при равенство в края на определеното време играта получава продължение.
Топката може да се придвижва по игрището като се дриблира при ходене или тичане или като се хвърли към съотборник. В нападение играчите могат да използват различни изстрели, а в защита да отнемат топката от дриблиращия, да прехващат подавания или да блокират изстрели, като и в двата случая могат да улавят топката при отскачане от пръстена на коша или от таблото. Нарушение на правилата е да се повдига или влачи водещия крак без дриблиране на топката, тя да се пренася или да се продължи дриблирането, след като топката е хваната с две ръце.
Освен различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане, баскетболните отбори разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. Традиционно най-високият играч е в позиция център, най-силният и висок играч е тежко крило, малко по-нисък, но по-пъргав – леко крило, а най-ниските или най-добре владеещи топката – пойнт гард и атакуващ гард.
Баскетболът е един от най-популярните и най-гледани спортове в света.[1]
Тази статия все още няма коментари